Страхът може да те държи затворник. Надеждата може да те освободи.
Режисьор на филма: Франк Дарабонт
Сценаристи: Стивън Кинг, Франк Дарабонт
Звезди: Тим Робинс, Морган Фрийман, Боб Гънтън
Вижте и трейлъра!
Ревю:
Някои птици не трябва да бъдат затворени в клетки. ⭐10/₁₀
Предупреждение: Спойлери Изкуплението Шоушенк е написан и режисиран от Франк Дарабонт. Това е адаптация на новелата на Стивън Кинг Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк. С участието на Тим Робинс и Морган Фрийман, филмът описва историята на Анди Дюфрен (Робинс), банкер, който е осъден на две доживотни присъди в щатския затвор Шоушенк за очевидно убийство на жена си и нейния любовник.
На Анди му е трудно, но намира утеха в приятелството, което създава със съкилийника си Елис „Ред“ Рединг (Фрийман). Въпреки това нещата започват да се подобряват, когато надзирателът намира на Анди работа в затвора, която повече отговаря на таланта му на банкер. Пристигането на друг затворник обаче ще промени значително нещата за всички тях. Нямаше никакви фанфари или овесарка за пускането на филма през 1994 г., със заглавие, което не даде много представа на никого за какво става въпрос, и с Columbia Pictures не са сигурни как да го продадат на пазара, Изкуплението Шоушенк едва се регистрира на касата. Въпреки това, по времето на Оскар, филмът получи няколко номинации и въпреки че не спечели нито една, предизвика интерес към филма за пускането му за домашно забавление. Останалото, както се казва, е история. Защото филмът най-накрая намери публика, която видя филма в почти митични размери като симпатична съвременна класика.
Нещо, което зарадва своите фенове, като същевременно озадачи своите противници. Едно нещо сигурно обаче е, че от която и страна на оградата на Шоушенк да седнете, филмът продължава да събира нови фенове и просто никога няма да изчезне или да загуби този митичен статус.
Вероятно простотата на всичко това кара някои мразещи филма в кинематографични спазми. Неправдоподобният сюжет и очевидната сантименталност, която обезсърчава затворническия живот, са само две основни оплаквания от тези, които не харесват филма със страст. И все пак, когато героите са толкова богато нарисувани и толкова вълнуващо изпълнени, ми се струва грубо да омаловажа човешка драма, която се занимава с надежда, приятелство и вяра. Сантименталният аспект наистина е налице, но той действа като контрапункт на страданието, деградацията и разбиването на душата, включваща нашия герой. Уютен живот в затвора, казвате? Няма шанс. Нуждата от човешка връзка никога не е по-необходима, отколкото по време на лишаване от свобода, нали? И като се има предвид доста страхотното представяне на Робинс (никога по-добро) и Фрийман (възвишено улесняващо), най-лесното нещо на света е да се стоплиш с Анди и Ред.
Подкрепящите също не се справят много зле. Боб Гънтън е навит като надзирател Нортън, Джеймс Уитмор е ужасно велик като "Birdman of Shawshank", Кланси Браун е заплашителен като антагонист капитан Байрън Хадли, Уилям Садлър е забавен като Хейууд, а Марк Ролстън е впечатляващо подъл като Богс Даймънд.
След това има пищна кинематография на Роджър Дийкинс, докато камерата грациозно се плъзга в и извън затвора, предлагайки почти ефирна надежда на нашите герои (да, те са наши). Музиката също звучи във връзка с емоционалния поток на филма. Партитурата на Томас Нюман е предимно базирана на пиано, съвпадаща точно с душевното състояние на Анди, докато отлично подбраният саундтрак варира от подобни на Ханк Уилямс до прекрасната Le Nozze di Figaro от Моцарт. Ако обичате Шоушенк, това е любов, която продължава цял живот. Всяко гледане носи една и съща гама от емоции - гняв - ругаене - щастие - тъга - вдъхновение и топлина, която може да превърне и най-закоравелия в удивление със замъглени очи. Преди всичко обаче Шоушенк предлага надежда - не само за героите във филма - но и за по-добър живот и по-добър свят за всички нас. 10/10.
Коментари
Публикуване на коментар